„Разсъждения в полза на базовия доход.“

Автор:  John D. Sutter
Източник: edition.cnn.com
Превод: Борислав Сотиров

По-рано тази година посетих едно градче, в което обитателите получават заплащане просто за това, че са живи. Това не е някаква скандинавска утопия. Това не е част от някаква оцеляла комунистическа държава. Това е Чероки, Северна Каролина, градче с 8000 жители, скрито в едно особено мъгливо протежение на Големите опушени планини.

Отидох там, за да изследвам идеята за „Универсалния Базов Доход“, което е красив начин да се нарече нещо твърде просто – да се дават на всеки пари само за това, че съществува. Целта, според привържениците на такава политика е облекчаване, ако не и пълно премахване на бичът на бедността. И, по-важното, да се редуцират социалните заболявания: лошо здраве, нисък образователен достъп, слаби перспективи за намиране на работа, висок шанс за влизане в затвора – асоциирани с децата, израснали в бедност.

Разликата между бедните и не-бедните – според привържениците на базовия доход (а и нормалната логика) са парите. Дайте на бедните повече от тях и те ще се оправят.

Морален срам

Тези теми са ми особено интересни, тъй като читателите на този уеб сайт гласуваха да включа детската бедност като част от моя проект “Change the List”. В интерактивния разказ “The poor kids of Silicon Valley” (http://edition.cnn.com/…/2…/03/opinion/ctl-child-poverty/#0), изследвах невероятния мащаб на детската бедност в тази богата страна. Бях удивен да науча, че данните от преброяванията показват, че едно от пет американски деца е бедно. Съединените щати, според UNICEF, всъщност са на второ място по бедност в Развития свят. Само Румъния се нарежда по-зле.

Дори Силиконовата долина, домът на Фейсбук, Гугъл и Апъл, които строят нов колеж, който изглежда баш като космически кораб – не е имунизирана. Една трета от децата тук, в този епицентър на богатството и просперитета, са в риск да гладуват. Което означава, че семействата им не могат да си плащат всички сметки и се налага да спестяват от храна за да изкарат месеца – според Кейтлин Кърк, говорителка на хранителната банка “Second Harvest”.

“Това е моралния срам на нашето общество” казва Сам Лъкардо, кмет на Сан Хосе.

Това ниво на бедност сред най-уязвимите хора в обществото, както ги опредят “Children’s Defense Fund” и др. е както неморално, така и скъпо. Децата очевидно не могат да изберат заплатите на своите родители. Не можем да ги виним за бедността и въпреки това те са групата, която статистически е най-вероятно да бъде бедна в модерна Америка. Също така те понасят най-пряко цената на бедността. Развитието на живота им, дори химията на техните мозъци може буквално да бъде променена от бедността. Останалите от нас също плащат сметката. Детската бедност струва на Съединените щати 500 милиарда годишно, според изследване на Чикагския университет. Това включва по-ниските доходи, както и цената на здравеопазване и престъпността.

От тук накъде

За така масивен проблем, а и скъп, изглежда подходящо генерално решение, каквото е базовият доход. Преди пътуването ми в планините на Северна Каролина прочетох за базовия доход и неговата история. Колкото повече научавах, толкова повече се насърчавах.

За незапознатите: тази проста егалитарна концепция не е нова и подкрепата й не се ограничава в радикалното политическо ляво. При преглед на малко известната книга на Мартин Лутер Кинг “Where Do We Go From Here: Chaos or Community”, публикувана през 1967 г., година преди неговото убийство, ще откриете твърдението: “Вече съм убеден, че най-простият подход ще се окаже най-ефективен. Решението на бедността е да се премахне директно чрез сега широко дискутираната мярка – гарантираният доход”. Милтън Фридман, нобелов лауреат по икономика, който е бил съветник на консерваторите Роналд Рейгън и Маргарет Татчър, също е подкрепял вариация на тази идея.

Базовият доход продължава да има широка гама привърженици – леви, десни и либертарианци. Те харесват концепцията по различни причини, казва Мат Бруниг, писател и политически анализатор за Demos. Левите са склонни да я харесват понеже е егалитарна. Тя помага да се даде на всекиго равен(или по-равен) старт към успех в нашето капиталистическо общество. Някои либертарианци и десни в подкрепят концепцията същевременно, понеже виждат в нея начин да се намали правителствената бюрокрация. Някои биха заменили чрез базовия доход многото съществуващи социално-осигурителни програми. Има и консервативна философия на която се опира всичко това – дайте парите на хората и те, а не правителството, знаят как най-добре да ги похарчат. Те знаят от какво се нуждаят, а не държавните служители.

8 милиона монети

Други страни вземат идеята насериозно. През 2016 г. e насрочен референдум за създаване на национална програма за базов доход. Ено Шмит, художник и активист, подкрепящ инициативата ми каза, за демонстрантите, които изсипали на централна улица купчина от 5 сантимови швейцарски монети, за да покажат, че всеки швейцарец заслужава част от зашеметяващото богатство на страната. “В страната има 8 милиона човека” казва той. “И там имаше 8 милиона монети. Това са 16 тона пари.”

В Съединените щати такива дискусии се случват по-рядко. Но те се разиграват в това градче на Северна Каролина.

Толкова съм благодарен

В това градче се започна с казино.

Управляваното от “Harrah” казино (https://www.caesars.com/harrahs-cherokee) се притежава от Източния пояс на нацията на чероките, която също притежава и земята под планинското градче. През 1996, според Лари Блайт, заместник вожд на племето, местният племенен съвет е гласувал нещо твърде необичайно – той решил да разделя половината от печалбата на казиното поравно между всички членове, които сега наброяват 15 000. Целта – да бъде споделена с обществото печалбата, която се създава от залаганията.

Плащанията били скромни в началото – около $500 годишно на човек, каза Блайт. Сега годишните суми са около $10 000 на човек.

Разговаряйки из града ще срещнете хора като Кейтлин Блейлок, 23 годишна, без дългове, която е използвала парите да заплати за своето обучение. “Честно, не мисля че щях да мога да запиша висше образование без тях”. Или Джеймс Сандерс II, 34 годишен гологлав момък с брада. Той ми каза, че използва тези пари за своите двама сина и за бизнес със заваряване и ремонт на автомобили, с което си добавя към основната си работа като охранител. “Не трябва да се притеснявам дали ще мога да занеса храна в къщи или да ги облека” ми каза той. Сестрата на Джеймс, Лори Сандерс, на 46 години, има фризьорски салон, Lori’s Beauty Box, в една каравана на семейната им земя. Тя спестява плащанията “на човек”, както местните наричат полугодните раздавания, за да изпрати сина си на училищна екскурзия до Европа. “Толкова съм благодарна за възможността, която ми се дава – да правя каквото обичам” каза тя, имайки предвид нейния салон, вътрешно украсен със снимки на “Чудното момиче”(героиня от комикс, бел. прев.).

Тези приказки не са просто майтапи. Говорих с Джейн Костело, изследователка от университета “Duke”, която е изследвала ефектите от тези плащания върху 1420 деца от района Чероки, за период от 20 г. Участниците са били включени като деца, а сега те са в 30те си години. Резултатите от продължителните изследвания на Костело, които сравняват животът на деца, които са получавали плащанията “на калпак” с тези от местните, които не са, са зашеметяващи. Най-бедните деца, които са получавали плащания са завършили един училищен клас повече, с сравнение с тези, които не са получавали, когато изследователите са ги сравнили на 21 годишна възраст. При децата които са били изкарани от мизерията чрез плащанията, поведенческите проблеми са намалели с 40%. За най-бедните семейства, плащанията са намалили с 22% шансът децата да извършват малки престъпления по време на късните си тинейджърски години.

Колко ще струва?

Бруниг, провърженик на базовия доход, който е писал за тази тема в The Atlantic и други издания, казва, че прилагането на базовия доход лесно може да свали наполовина нивото на бедността в Съединените щати. Той е създал онлайн калкулатор за базов доход(http://mattbruenig.com/basicincomecalculator/), за изчисляване на разходите и ползите. Използвайки неговите изчисления, базирни на данни от 2012 г., на всеки мъж, жена и дете в Съединените щати може да се платят по $1610 годишно, намалявайки средното ниво на бедност от 15 до 10.8%, което струва около $500 милиарда. Толкова струва само детската бедност в Съединените щати, всяка година.

Бруниг предлага да се плаща повече – по $3000 годишно, за да се свали наполовина средната бедност. “Аз не се интересувам от това на кой колко ще се плати, а от полето на финансите”. Предвид колко струва бедността, това възможно решение може да се разглежда като приемливо. То може да се заплати с прогресивна данъчна система и да се разпределя подобно на социалните помощи днес, предлага Бруниг. Плащанията трябва да се получават от всички, но понеже богатите ще плащат повече като данъци, те няма да се възползват толкова от програмата, колкото хората с ниски доходи, които са наистина нуждаещите се. По-евтино, все пак, би било специфично отношение към семействата с деца. По начин, на който също е изграден върху концепцията и чрез който тя става по-смислена – чрез данъчни кредити, които държавата и сега дава на хората с ниски доходи и на семействата с деца.

Съединените щати спечелиха войната с бедността всред по-възрастните американци, инвестирайки в социалната сигурност, ми казва Бруниг. Представете си тази социална сигурност за младите и за всички нас.

Просто им дайте парите

Начинът по който Чероки събират и разпределят пари на жителите е специфичен за градчето и не би могъл да се повтори в национален мащаб. Но това не изглежда да притеснява Костело. Тя се интересува какво става когато бедните семейства получат безвъзмездно пари. И, възоснова на видяното в Чероки, тя е убедена че тези семейства ползват парите за да предпазят децата си от най-лошото на бедността.

Тя ми казва, че изследването я е убедило още повече в аргумента, който определени политически умове изказват вече 100 години: “ Престанете да опитвате да надзиравате бедните и да ги разделяте на “заслужаващи бедни” от “незаслужаващи бедни”. Просто им дайте парите.”

Има нещо просто, очарователно и честно в този подход.

По-важното, от моя гледна точка е, че ние правим нещо, нещо голямо, за борба с бича на детската бедност. Съществуват изпълними решения и универсалният базов доход би трябвало да е най-добрият кандидат. Други смислени идеи, които биха намалили детската бедност с 60%, са атрактивно представени в последния Доклад на детската защита, наречен “Ending Child Poverty Now”(http://www.childrensdefense.org/…/EndingChildPovertyNow.html). Разгледал съм някои от идеите на доклада в моят разказ “Change the List”.

Най-широко казано – не е нужно нещата да бъдат по настоящият начин. Ние живеем в една от най-богатите страни на Земята. Не можем да си позволим на децата ни да растат в бедност.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s